Цитидин | 65-46-3

Цитидинът е нуклеозидна молекула, съставена от нуклеобазата цитозин, свързана със захарната рибоза. Той е един от градивните елементи на РНК (рибонуклеинова киселина) и играе съществена роля в клетъчния метаболизъм и синтеза на нуклеинова киселина.

Химическа структура: Цитидинът се състои от пиримидиновата нуклеобаза цитозин, свързана с пет-въглеродната захар рибоза чрез β-N1-гликозидна връзка.

Биологична роля: Цитидинът е основен компонент на РНК, където служи като един от четирите нуклеозида, използвани при изграждането на РНК вериги по време на транскрипция. В допълнение към ролята си в синтеза на РНК, цитидинът също участва в различни метаболитни пътища, включително биосинтезата на фосфолипиди и регулирането на генната експресия.

Метаболизъм: В клетките цитидинът може да бъде фосфорилиран, за да образува цитидин монофосфат (CMP), цитидин дифосфат (CDP) и цитидин трифосфат (CTP), които са решаващи междинни продукти в биосинтезата на нуклеинова киселина и други биохимични процеси.

Хранителни източници: цитидинът се среща естествено в много храни, включително месо, риба, млечни продукти и някои зеленчуци. Може да се набави и чрез храната под формата на цитидин-съдържащи нуклеотиди и нуклеинови киселини.

Терапевтичен потенциал: Цитидинът и неговите производни са изследвани за потенциалните им терапевтични приложения при различни медицински състояния, включително неврологични разстройства, рак и вирусни инфекции. Например аналози на цитидин като цитарабин се използват в химиотерапията за лечение на някои видове левкемия и лимфом.